Има случки, които са свършили преди двайсет години и още не са минали. Не ги мислиш всеки ден, но щом нещо ги докосне — един тон в гласа, една врата, затворена малко по-силно — тялото реагира така, сякаш се случва сега. А ти си бил на седем и оттогава си станал човек, който плаща сметки и взема решения.
Тази стая работи с една такава случка. Описваш я със своите думи, толкова, колкото искаш да кажеш. После минаваш кръга по деветте точки, както в Потупването, с фрази, създадени от твоя разказ. Когато напрежението слезе, идват три въпроса: какво ти е било нужно там и не си го получил, кой или какво влиза сега в картината, и какво се променя, щом влезе.
От твоите отговори се написва новата сцена. Кратък разказ, в сегашно време, в който си пак там — само че този път има кой да каже онова, което не е било казано, и има кой да ти даде онова, което е трябвало да получиш. Само с твоите подробности; нито едно нещо не се добавя от нищото.
Старото не се изтрива и никой не се преструва, че не е било. Променя се какво носиш от него. Разказът остава при теб и се чете пак, когато потрябва. Хората, които работят така, казват, че след време споменът се връща с новия край, а не със стария — и че точно тогава спира да дърпа.
Ако ти е тежко, не влизай тук насила и не започвай с най-голямото. Вземи нещо средно по големина, което те бодва, но не те събаря. Стаята ще те чака и следващия път.
Всяка сцена е 3,33 € и остава при теб завинаги — с фразите, с числата и с написания разказ. Виждащият получава по една сцена всеки месец, Посветеният по две.
Тази стая не е терапия и не заменя лекар или психолог. Тя работи само с онова, което сам си написал, и никой няма да те пита за повече. Ако случката е тежка — насилие, загуба, нещо, което те събаря всеки път, щом се сетиш — говори за нея и с жив човек: близък, с когото ти е спокойно, или специалист. Екранът може да ти подаде ръка, но не може да седне до теб.