Когато отидох в Оренбург, бях в десети клас и бях новото момиче в училището. Само това изречение е достатъчно човек да си представи колко чудесно може да започне една учебна година — всички вече имат приятели, знаят кой с кого седи, кой с кого се кара и кой на кого разказва домашното пет минути преди часа, а ти влизаш с онази прекрасна привилегия никой да не знае нищо за теб. Само че при мен се случи нещо, което помня и досега. Приеха ме почти веднага. Не ми трябваха месеци, за да си намеря място, не останах „новата“ и много бързо започнах да се чувствам така, сякаш съм била сред тези хора от години. Най-странното беше, че имаше и други момичета, които също бяха дошли наскоро, но при тях това усещане за нов човек остана почти до края. При мен сякаш някой просто беше прескочил тази част. Живях в Оренбург само една година, но сърцето ми остана там много по-дълго.
И точно такива преживявания ме карат да мисля за местата по друг начин. Едно място може да ни хареса, може да е красиво, интересно, удобно, да си направим двеста снимки и да продължим нататък. А може да се случи нещо съвсем различно — да пристигнем и да усетим близост, която няма откъде да познаваме. Все едно мястото ни разпознава още от прага.
По-късно преживях нещо различно в Швейцария, където живях близо до Цюрих. Там чувството дойде през самата среда, докато в Оренбург беше дошло през хората. Ритъмът, редът, езерата, близостта на планините, градовете, в които можеш да си сред хора, а след малко да си сред природа, ми бяха много близки. Имаше нещо в този начин на живот, което разбирах без усилие. И това също е форма на разпознаване — да попаднеш някъде и да усетиш, че средата ти пасва, че дишаш по друг начин и че можеш да си представиш живота си там, без да се налага дълго да убеждаваш себе си.
А после има и онзи още по-странен тип привличане — към място, на което дори не си бил(а). Като малка, още в първи клас, си купих руско-португалски речник. Нито знаех руски, нито португалски, което, ако се замислим, прави покупката доста амбициозна за дете на тази възраст. Руски после научих, португалски до ден днешен не знам, в Португалия още не съм била, а усещането, че някой ден ще отида, не е изчезнало. Живее си някъде в мен като недовършена бележка. Нямам рационално обяснение защо точно Португалия е влязла толкова рано в живота ми и защо именно този речник ми е потрябвал, когато реално не можех да използвам нито едната, нито другата му половина. Но точно такива дребни странности са интересни, защото много често започват далеч преди да сме измислили обяснение за тях.
С Италия чувството ми е различно, но не по-малко силно. Била съм там малко, а въпреки това сърцето ми трепва по особен начин. Езикът ми е близък, атмосферата ме привлича, самата идея за Италия някак много лесно се връзва с представата ми за любов, красота, живот, темперамент. И да, явно дори търсенето на мъж италианец си е станало отделна сюжетна линия. Ако някой ден се окаже, че съм го търсила не само по сайтове, а и по някаква по-стара памет, поне ще имаме добро обяснение защо съм била толкова упорита.
Точно тези примери са любопитни, защото не всички връзки с място идват от реален спомен. Някои започват като интерес, който се появява прекалено рано, за да сме го обяснили с житейски опит. Други са свързани с език, музика, архитектура, храна, хора, начин на общуване или усещането, че този свят по някакъв начин е „наш“. Може никога да не сме живели там, може дори никога да не сме били там, а въпреки това мястото да участва в мечтите ни години наред.
Морето при мен е трети вид усещане. Когато си представям дом, който истински бих почувствала като свой, много лесно се появява тераса към морето. И не, не си представям задължително шезлонг, чадър и някой да ми носи кафе, макар че срещу последното нямам никакви възражения. Представям си хоризонта, въздуха, простора, чувството, че пред мен има още място за живот. Театърът, операта, балетът и старите зали ме привличат по съвсем друг начин. Обичам мига преди началото, когато сцената още мълчи, светлините се променят и всички чакат да се отвори друг свят. Самото очакване вече разказва история.
Ако събера тези мои места, те на пръв поглед нямат много общо. Оренбург, Швейцария, Португалия, Италия, море, театър — прекрасна туристическа агенция бих могла да отворя с този маршрут. Само че под повърхността има обща нишка: принадлежност, простор, друг ритъм, история, красота, близост, любов, усещането, че можеш да бъдеш малко повече себе си.
И точно от това тръгва темата „Къде душата ти иска да се върне?“
Въпросът в кой град си живял(а) през 1487 година и дали случайно си имал(а) три коня, две къщи и много сложен любовен живот е забавен, но днес не ни върши особена работа. По-интересно е да видим какъв свят разпознаваш, какъв живот усещаш зад него и коя твоя част се събужда, когато попаднеш на определен образ.
Един човек може да гледа старо пристанище и да почувства свобода. Друг да усети чакане. За единия морето е простор и възможност да тръгне, за другия е раздяла и човек, който някога не се е върнал. Планината може да носи независимост, но може да бъде и убежище. Библиотеката може да говори за знание, писане и любопитство, а за някого да е просто мечтата най-после да има време да остане сам със своите мисли. Театърът може да събуди творческата страна на човека, но може да му напомни, че твърде дълго гледа собствения си живот от публиката. Храмът може да носи смисъл, ритуал, вяра или нужда да принадлежиш към нещо по-голямо. Пазарът може да е шум, хора и движение, но също търговия, умение да общуваш и да усещаш другите. Един стар път може да събуди много проста мисъл: „Искам да тръгна.“
Това е и причината един и същ образ да разказва различни истории на различни хора. Двама могат да изберат пристанище, но единият да търси свободата да замине, а другият да разпознае модел, в който постоянно чака някого. Двама могат да изберат библиотека, но единият да търси знание, а другият — тишина. Двама могат да изберат театър, но при единия да се събуди талант, а при другия въпросът да бъде защо толкова често остава зрител, когато иска да участва.
Точно това прави темата толкова подходяща за Играта на душата. FatedWays е създадена така, че човек да започне от един образ или един въпрос и постепенно да стигне до истинската тема под него. Започваш с „Защо точно това място ме привлича?“ и след малко вече си при рода, при любовта, при избор, който отлагаш, при талант, който не използваш, при загуба, която още носиш, или при живот, който отдавна искаш, но все оставяш за по-нататък.
Представи си, че в теста избереш старо пристанище. Първата ти реакция е проста — харесва ти. После резултатът започва да говори за движение, заминаване, връщане, хора, които идват и си отиват. И изведнъж се сещаш, че в рода ти има история на преселване, живот в друга държава, разделени семейства или човек, който някога е напуснал дома си. Тогава следващата врата съвсем естествено може да бъде „Родът“.
При друг човек същото пристанище ще отвори съвсем друга тема. Той от години чака някой да реши какво иска, да се върне, да направи крачка, да избере. Изведнъж пристанището вече няма много общо с корабите. То е образ на самото чакане. Тогава „Пускане“ може да се окаже много по-точната следваща стая.
Друг човек избира път и осъзнава, че от месеци е между две решения. Знае, че трябва да избере, но все намира още една причина да помисли „само малко“. При него пътят много естествено води към „Кръстопът“.
Някой избира театър и усеща необяснимо оживление. Започва да си спомня как някога е писал, рисувал, пял, танцувал, мечтал е да излезе пред хора, а после животът е минал през работа, задачи, сметки и всичко останало, което така любезно ни обяснява, че за мечтите ще остане време някой ден. Тогава разговорът вече е за дарба и за част от човека, която иска отново място в живота му.
Ако образът предизвика силна физическа реакция — свиване, лекота, топлина, тръпка, усещане, че тялото реагира преди мисълта — тогава стаята „Тялото“ може да продължи темата от друг ъгъл.
Може да се случи и още нещо. Избираш стар град и изведнъж си спомняш, че често сънуваш тесни улици, стълби, врати или къщи, които никога не си виждал(а). Тогава си струва да продължиш през „Тълкуване на сън“. Ако в образа или по време на визуализацията се появи човек, към когото усещаш странна близост, а чувството напомня за някого в сегашния ти живот, темата вече може да отвори вратата към „Съвместимост“.
Това ми харесва най-много в Играта на душата — влизаш през една врата и след малко откриваш, че зад нея има цял коридор. Един въпрос рядко е само един въпрос. Понякога започваме с любов и стигаме до рода. Друг път тръгваме от сън и стигаме до избор. Сега ще започнем от място и изобщо не знаем предварително къде ще ни отведе.
Затова и тестът няма да казва: „Ти си живял точно там.“ Такова изречение затваря историята прекалено бързо. За мен е много по-интересно да разберем какъв свят разпознаваш, какъв начин на живот носи той за теб и какво от този свят липсва в настоящето ти.
Ако избереш стара библиотека, не е нужно някога да си преписвал(а) ръкописи на свещ. Може днес да ти липсва време за книги, учене, писане, изследване или просто за собствения ти вътрешен свят. Ако избереш театър, по-интересният въпрос е дали сега използваш гласа си. Ако избереш пристанище, може да се окаже, че ти трябва просто смелост да тръгнеш. Ако те тегли към планината, може да търсиш повече простор, самостоятелност и въздух в живота, който живееш днес.
И тогава идва един въпрос, който според мен си заслужава човек да си зададе още преди теста: ако събереш всички места, към които те тегли от години, какво общо имат те? Гледай ги като чувство, отвъд архитектурата и държавата. Какъв(каква) си ти там? По-свободен(а) ли си? По-смел(а)? По-тих(а)? По-жив(а)? Сред хора ли си или далеч от тях? Създаваш ли, пътуваш ли, учиш ли, лекуваш ли, търгуваш ли, обичаш ли, чакаш ли?
Това вече разказва много повече.
След теста ще направим и още една крачка — водено пътуване назад. Ще бъде регресивна визуализация, в която ще оставим образите да се появяват сами; безпогрешен филмов запис от минал живот никой честен човек не може да обещае. Няма да ти казвам предварително държава, век, дрехи, професия или дали трябва да имаш дълга коса и много загадъчен поглед. Ще започнем с път и ще оставим останалото да дойде постепенно.
Ще усетиш какво има под краката ти, какъв е въздухът, какво чуваш, дали е топло или студено, дали си сам(а), как изглеждат ръцете ти, какво носиш и накъде отиваш. При един човек ще се появи ясна картина, при друг звук, мирис или цвят, при трети просто усещането, че знае накъде трябва да продължи. Всичко това е достатъчно.
И ако си избрал(а) море в теста, а във визуализацията се появи каменна улица, ще тръгнем по улицата и няма да я заменяме с плаж само защото така ни е по-удобно. Ако очакваш храм, а се появи шумен пазар, ще влезем в пазара. Най-интересното обикновено идва точно когато престанем да режисираме собствената си история.
Ако по време на това пътуване се появи човек, няма веднага да му търсим име, дата на раждане и семейно положение. По-важно ще бъде как се чувстваш около него. Познат ли ти е? Радваш ли му се? Страхуваш ли се? Искаш ли да останеш или да си тръгнеш? Има ли нещо неизказано между вас? Напомня ли ти усещането за връзка, която познаваш и сега? Така темата за мястото много естествено може да стане тема за човек, любов, род, загуба или избор.
Не всяко разпознаване носи приятно чувство. Някои места ни привличат и едновременно ни натъжават. Може да гледаш гара, мост, празна къща, пристанище или стар път и да изпитваш нещо, което няма никаква видима причина. Точно такива реакции са интересни, защото зад тях може да има символ на раздяла, прекъснато желание, пропусната възможност или сценарий, който по някакъв начин участва и в сегашния ти живот.
Една жена може да избере път и по-късно да осъзнае, че поколения в рода ѝ са се местили и са започвали отначало. Друг човек може да избере пристанище и да види колко често любовта за него е свързана с чакане. Трети може да избере стар пазар и да усети толкова силно движение и увереност, че темата да го отведе към работа, пари, собствена стойност или талант, който може да превърне в нещо реално.
Така тестът не свършва с резултата. Той отваря следващия въпрос.
Играта на душата е точно за това — да можеш да тръгнеш от една дума, образ или усещане и да проследиш нишката нататък. Ако темата е родова, отиваш към Родът. Ако носи раздяла — към Пускане. Ако те води към решение — към Кръстопът. Ако тялото реагира силно — към Тялото. Ако се появи човек — към Съвместимост. Ако образът се връща насън — към Тълкуване на сън. А ако искаш да видиш защо точно сега тази тема влиза в живота ти, можеш да продължиш и през Небесния учител.
И накрая ще направим нещо, което много ми харесва. Преди да си тръгнеш от мястото, което си видял(а) във визуализацията, ще можеш да вземеш само едно нещо със себе си. Не къщата, не кораба и не цялата библиотека, макар че за библиотеката лично аз бих започнала преговори.
Само едно нещо.
То може да е предмет, дума, чувство, умение, решение. Може да е ключ, книга, песен, свобода, смелост, глас, чувство за принадлежност, увереност или онова вътрешно знание, че можеш да започнеш отначало.
И тогава ще се върнем към въпроса, който за мен е най-важният в цялата тема: ако това място можеше да ти върне нещо, което си изгубил(а) по пътя, какво би било то?
Може би точно това усещане е останало с мен от Оренбург. Не знам дали душата ми е помнела мястото и не ми е нужно да го доказвам. Знам, че отидох там като ново момиче в десети клас, а много бързо се почувствах сред свои хора. Живях там едва една година, но сърцето ми остана. Швейцария ми даде друго разпознаване — ритъм и среда, които са ми близки. Португалия е онова необяснимо привличане, което се появи още когато в първи клас си купих речник на два езика, които тогава изобщо не знаех. Италия е мястото, при което сърцето ми трепва по друг начин — през езика, красотата, темперамента и, очевидно, през упоритата ми идея, че някъде там трябва да има и един подходящ италианец. Морето продължава да е образ на простор и дом, а театърът — усещането, че зад завесата винаги има още една история.
И може би при теб също няма само едно място. Може да са няколко съвсем различни места, които на пръв поглед нямат нищо общо, докато не погледнеш какъв(каква) ставаш ти в тях. Тогава вече започваш да виждаш историята, която ги свързва.
В теста „Кое място те разпознава?“ ще видиш различни места и светове. Остави настрана кое е най-красиво и къде би отишъл(а) на почивка. Погледни към кое изображение очите ти се връщат, пред кое оставаш за секунда повече и кое носи онова странно чувство, че зад него има история, макар още да не знаеш каква.
Резултатът ще ти даде посока към света, който разпознаваш, към качеството, което носи той за теб, и към причината точно сега да имаш нужда от него. Готова биография от минал живот оставяме на романите. След това ще можеш да продължиш с воденото пътуване назад и да видиш какво ще се появи, когато вече няма изображения, от които да избираш. А ако искаш да видиш същия път и през картите, Таро подредбата „Мястото, което душата ми помни“ ще ти покаже какво те чака там и какво можеш да вземеш оттам за днешния си живот.
А после Играта на душата ще продължи от мястото, до което си стигнал(а). Може да е Родът. Може да е Пускане, Кръстопът, Тялото, Съвместимост, Тълкуване на сън или Небесният учител. Едно и също изображение може да отвори различни врати за различни хора и точно това е най-интересната част.
Започни от мястото, което те кара да се върнеш към него с поглед, и виж какво всъщност е останало там за теб.
Понякога привличането към град, страна, език или пейзаж се появява много рано, преди да има житейски опит, който да го обясни. В езотеричните традиции това се свързва със следи от предишни животи, а за самия човек най-често показва какво качество търси днес — принадлежност, простор, красота, друг ритъм или повече свобода.
Може да е така, може и мястото да е образ на нещо, което ти липсва сега. По-полезно е да видиш какъв(каква) ставаш там: по-свободен(а), по-смел(а), по-тих(а) или по-жив(а). Точно това качество е нишката, която продължава в днешния ти живот.
Водено пътуване назад, в което образите се появяват сами — път, улица, звук, мирис, човек. Започва се без предварително зададена държава, век или професия. Ценното идва след това, когато видяното се свърже със сегашния живот: страх, избор, любов, загуба или талант, които изведнъж придобиват смисъл.
Зад такава смесена реакция често има символ на раздяла, прекъснато желание, пропусната възможност или чакане. Гара, мост, празна къща или пристанище могат да събудят тема, която още участва в живота ти, и тогава стаите „Пускане“ или „Родът“ могат да я продължат.
Тест: кое място те разпознава? Минал живот и местаДванайсет места от Древна Елада до Новия свят. Избери образа, към който погледът ти се връща, и виж какво търси душата ти в живота днес.
Таро подредба „Ние сме се срещали и преди“ — минал животСимволичната история между теб и един човек: кои сте били, как сте се разделили и защо се срещате отново сега. Таро подредба с 10 позиции.
Ние сме се срещали и преди: минали животи и кармаЗащо някой непознат ти е странно познат? Разпознаване, кармична любов, регресия и минали животи, които още продължават в живота ти.
Тест: какво разпозна душата ти в този човекНякой ти е странно познат още от първата среща? Избери образ и виж каква следа носи срещата: стара любов, обещание, дълг или огледало.