Небесният отдел приема заявки
Слагам на бюрото купчина празни листове, отварям един красив тефтер и закачам табелка: „Небесен отдел за обяви“. Тъкмо намествам стола си и ти надничаш през вратата.
— Какво става? Какви обяви събираш?
— Днес приемам желания, предложения за замяна и всичко, с което човек е готов да се раздели. Заповядай. Какво те води?
— Колко време имаш?
— За начало ще ни стигне една обява — засмивам се аз и ти подавам лист. — Кое първо ти дойде наум, когато прочете табелката?
Може би вече знаеш отговора си. Искаш човек, с когото близостта се случва естествено. Работа, в която можеш да покажеш какво умееш и да получаваш достойно заплащане. Пътуване, което от години разглеждаш само на снимки. Или ти се иска да освободиш малко място в живота си, защото чуждите задачи са се настанили удобно, а твоите още чакат прави.
— А ако желанието ми е съвсем обикновено?
— Напиши го. Свободна събота също е достойна заявка до Вселената. Особено ако последните шест са били разпределени между чистене, покупки и „само за малко да ми помогнеш“.
Избери едно от началата по-долу и го довърши със свои думи. Напиши какво искаш да поканиш в живота си, какво си готова да пуснеш или каква промяна избираш. Едно-две изречения са напълно достатъчни, а ако ти се разказва повече, ще прочета и тях.
„Търся…“ — работа, в която опитът ми се цени и имам възможност да се развивам.
„Подарявам…“ — навика да казвам „няма проблем“, докато наум вече съм написала три страници възражения.
„Заменям…“ — три години чудене за един честен разговор.
„Пускам…“ — очакването човек от миналото ми най-после да изпълни обещанието си.
„Каня…“ — нови приятелства и хора, с които мога да бъда себе си.
„Поръчвам…“ — пътуване до мястото, чийто адрес отдавна знам, макар още да не съм стъпвала в него.
„Освобождавам…“ — длъжността „отговорник за настроението на всички“.
„Приемам…“ — помощ, когато съм уморена, и комплимент, без веднага да обяснявам защо е незаслужен.
„Обявявам…“ — свободно място в живота си за взаимна любов и общи планове.
„Избирам…“ — да отделям време всяка седмица за мечтата, която все отлагам.
Примерите са само за вдъхновение. Твоята обява може да е нежна, смела, забавна или съвсем делнична. Напиши я така, както би ми я казала на кафе.
— Добре, аз търся любов. Това достатъчно ли е?
— Добро начало е. А сега ми разкажи мъничко повече. Как би изглеждала тази любов в ежедневието ти? Какво искаш да преживявате заедно? Когато уточниш желанието си, и ти самата ще го видиш по-ясно.
Същото важи за всяка тема. Вместо „Искам промяна“ можеш да напишеш „Искам да събера смелост да кандидатствам за друга работа“. Вместо „Искам време за себе си“ — „Искам една вечер седмично, в която правя нещо за собствено удоволствие“. Малката подробност ще ми помогне да ти отговоря по-лично.
— А след като оставя обявата си, какво следва?
— Ще я прочета и ще ти отговоря лично от името на „Небесния отдел“. Ще получиш послание по написаното от теб и въпрос или малка задача, с която да направиш първа крачка.
Ако търсиш нещо, ще погледнем как можеш да му отвориш място в ежедневието си. Ако пускаш старо очакване или навик, ще потърсим откъде да започнеш. Ако предлагаш замяна, ще уточним какво си готова да направиш за онова, което желаеш.
После можеш да ми отговориш и да продължим разговора. Любопитно ми е какво ще откриеш за себе си, докато пишеш, и кое от посланието ще ти се стори полезно.
— Значи подавам заявката и чакам доставка?
— За куриерската служба на Вселената нямам телефон — усмихвам се аз. — Но можем да започнем с нещо, което зависи от теб. Едно обаждане, едно решение, една изпратена кандидатура или един час, който най-после записваш в календара за себе си.
Напиши я в коментар под тази публикация. Избери начало, довърши го със своето желание и сподели само толкова, колкото ти е приятно да бъде прочетено от всички.
Ако се колебаеш между няколко теми, започни с онази, за която най-много ти се иска да поговорим днес. Остави настрана старателното редактиране — отделът приема и заявки, писани с вълнение.
Приближавам листа към теб и отварям тефтера на нова страница.
— Е, слушам те. Какво търсиш, подаряваш, заменяш или пускаш днес?
Докосни една от десетте табелки. Обявата ти ще започне с тази дума.
Началото е избрано. Довърши го тук и сподели само толкова, колкото ти е приятно да бъде прочетено от всички.
Избери начало от табелките
Отговарям тук, в коментарите, под всяка обява.
Вселената чува това, което даваш
Всяко нещо, което правиш от сърце — дума, действие, дарение — се връща. Не утре, не следващата седмица, а в онзи момент, когато се е натрупало достатъчно. Ако тези думи са стигнали до теб, ако нещо в тях е разпознало нещо в теб — това не е случайно. И ако имаш желание да върнеш малко от тази енергия обратно, всяка сума е приета с благодарност и се превръща в ново съдържание, нови подредби, нови думи, които ще стигнат до някой, на когото са му нужни точно навреме. Така продължава кръговратът.
За лична консултация: imperatrice.eu@gmail.com
Приемам… всичко, което Вселената ми е подготвила, знам, че то е най-доброто за мен и ще дойде при мен, въпреки всичко, дори и въпреки мен понякога. Приемам с благодарност, обич и уважение.
Маги, прочетох обявата ти и се усмихнах на „дори и въпреки мен“. Небесният отдел сигурно вече има бележка към заявката: „Ако започне да обяснява защо хубавото още трябва да почака, напомнете ѝ какво е написала“. Слънцето, Силата и Шестица Мечове носят красиво послание за твоето „приемам“: позволи си да участваш в хубавото, което желаеш. Да го забележиш, да му отговориш, да му отделиш време. „Аз съм готова“ — казваш ти. А аз бих те попитала: когато някой ти предложи помощ, приемаш ли я с удоволствие? Когато получиш комплимент, успяваш ли да кажеш само „благодаря“? Слънцето те кани да се порадваш на доброто, без веднага да проверяваш каква е уловката. Силата добавя нежност към теб самата — можеш да се доверяваш и докато се колебаеш. А Шестица Мечове подсказва, че част от това приемане може да бъде съгласието ти да продължиш напред, дори още да ти се иска да получиш последно обяснение за преживяното. Само едно уточнение бих добавила към обявата ти, Маги: твоето „приемам“ има право на собствен вкус. Можеш да благодариш за една възможност и да прецениш дали я искаш. Доверието в живота върви чудесно със собствения ти глас. Малката ти задача е при следващия хубав жест да забележиш първата си реакция. Ще го приемеш ли, или ще побързаш да кажеш „нямаше нужда“? Опитай с „Благодаря, много ме зарадва“ и си позволи да усетиш радостта. В „Пускане“ можеш да продължиш разговора с въпроса: „С кое старо очакване съм готова да се разделя, за да посрещам новото с повече доверие?“ https://fatedways.com/?go=letgo Пожелавам ти хубавото да те среща с отворено сърце и с достатъчно свободно време, за да му се насладиш.
Каня… В ЖИВОТА СИ ХОРА С КОИТО МОГА ДА БЪДА СЕБЕ СИ
Катя, обявата ти е приета. Колесницата, Асо Пентакли и Кралица Жезли сякаш ме побутват да те попитам: „А къде би отишла, ако можеше да избираш компанията и програмата изцяло по свой вкус?“ Защото хората, които каниш, трябва да имат възможност да срещнат теб — с любимите ти теми, със смеха ти, с онова „хайде да опитаме“, от което очите ти светват. Кралица Жезли вече е написала допълнение към заявката: „Да мога да си кажа мнението, без после три часа да редактирам разговора наум“. „Добре, а откъде да започна?“ — може би ще ме попиташ. От една покана, Катя. Асо Пентакли обича съвсем конкретните начала: кафе с човек, с когото ти е приятно, занимание, което отдавна ти е любопитно, среща по общ интерес. Колесницата те насърчава този път ти да предложиш посоката. Кажи: „На мен ми се ходи на това. Искаш ли да дойдеш?“ После виж как се чувстваш — говориш ли свободно, смееш ли се от сърце, иска ли ти се да се видите пак? Посланието към теб е: позволи си да бъдеш разпознаваема. Когато показваш какво обичаш и какво мислиш, даваш шанс на близките по дух хора да те открият. Небесният отдел приема заявката, а първата покана оставя на теб. А ако се чудиш кое те кара да се съобразяваш още преди да си заговорила, надникни в „Кръстопът“ с въпроса: „Как да се осмеля да бъда себе си, когато създавам нови приятелства?“ https://fatedways.com/?go=crossroads Пожелавам ти компания, в която с удоволствие забравяш да поглеждаш колко е часът.
Написано от
таролог и хиромант, създател на FatedWays
Таро подредба „Падането на листата“ — какво да пуснеш?Четири есенни варианта и седем позиции с руни: вложеното, онова, което остава, какво се затваря и какво е време да пуснеш.
Таро подредба „Танцът на Петте Вещици“ с карти и руниПет вещици край огъня, карти Таро и руни. Избери своята и виж какво предстои в любовта, работата, парите и личния ти живот.
Есенната алхимия: когато старото освобождава място за тебЕсента пуска листата без преговори. Какво пазиш по навик, какво те изтощава и как Perthro, Hagalaz и Isa освобождават място за теб.
Тест: Есенната къща — какво е време да освободиш?Седем стаи в една есенна къща. Избери в коя влизаш и коя подминаваш и виж какво е време да освободиш — грижа, чакане или чужд поглед.