Може би вече си попадал(а) на някой сайт, въвел(а) си датата си и след две секунди си получил(а) таблица с цифри. В едната клетка има четири единици, в друга една петица, на трето място няма нищо, а до тях пише, че имаш силна воля, добра памет и особено отношение към труда. Прочиташ първото и казваш: „Да, това съм аз.“ На второто леко повдигаш вежда. На третото вече ти се иска да попиташ автора дали случайно не познава друг човек със същата рождена дата. Накрая остава най-интересният въпрос: как от една дата изобщо се стигна до всичко това?
Квадратът на Питагор всъщност се смята сравнително лесно и можеш да го направиш сам(а) за няколко минути. По-интересната част започва след смятането, защото една цифра сама по себе си казва малко. Важно е колко пъти се повтаря, какво липсва и как отделните клетки се срещат помежду си. Именно тогава таблицата започва да прилича по-малко на девет кутийки с числа и повече на характер.
Името на Питагор звучи така, сякаш древногръцкият математик лично е седял с рождени дати и е броил кой има три двойки и кой е останал без шестица. Историята обаче не е толкова проста. Методът носи името му по традиция, а съвременната система, позната като психоматрица, се свързва най-вече с нумерологичната школа на Александър Александров.
Идеята е лесна за разбиране: от рождената дата се получават няколко допълнителни числа, след което се преброява колко пъти присъства всяка цифра от 1 до 9. Така се оформят девет клетки, свързвани с различни качества на характера — воля, енергия, интерес към знанието, физически ресурс, логика, отношение към труда, късмет, чувство за дълг и памет.
Това е нумерологичен метод за самопознание. Той не е научен тест и не предвижда какво ще ти се случи следващия четвъртък. По-интересно е да го използваш като огледало: кое разпознаваш в себе си, кое проявяваш по различен начин и как две качества, които поотделно звучат прекрасно, заедно успяват да ти създадат забележителни неприятности.
Нека вземем човек, роден на 12.03.1985 г. Ще сметнем квадрата му на ръка, за да видиш откъде идва всяка цифра, вместо да натиснеш бутон и да приемеш на доверие каквото се появи.
Първо записваме всички цифри от рождената дата и ги събираме: 1 + 2 + 0 + 3 + 1 + 9 + 8 + 5 = 29. Получаваме първото работно число — 29. След това събираме неговите цифри: 2 + 9 = 11, което е второто работно число.
За третото вземаме първото работно число и от него изваждаме удвоената първа значеща цифра от деня на раждане. Денят е 12, първата цифра е 1, удвоена става 2, следователно 29 − 2 = 27. Ако човек е роден например на 07-и, използваме 7, защото нулата отпред не участва. Накрая събираме цифрите на третото число: 2 + 7 = 9. Така четирите работни числа за нашия пример са 29, 11, 27 и 9.
При родените след 2000 година се среща вариант на метода, при който третото работно число се получава по различна формула — към първото се прибавя 19. Различните нумерологични школи не използват напълно еднакви правила, затова два калкулатора могат да дадат различен резултат, без единият непременно да е „счупен“. Най-важното при сравнение е да знаеш по коя система е направено изчислението.
След като имаме работните числа, събираме на едно място цифрите от рождената дата и цифрите от 29, 11, 27 и 9. Нулите не участват. После просто броим колко единици има, колко двойки, колко тройки и така до девет. За нашия човек резултатът е четири единици 1111, три двойки 222, една тройка 3, нито една четворка, една петица 5, нито една шестица, една седмица 7, една осмица 8 и три деветки 999.
Цифрите се поставят в квадрат от девет клетки. Първата колона събира 1, 2 и 3, втората — 4, 5 и 6, а третата — 7, 8 и 9. За нашата дата той изглежда така:
Вече имаме човек с много единици, много двойки и деветки, по една тройка, петица, седмица и осмица и две съвсем празни клетки. Ако спрем дотук, знаем как изглежда квадратът. Ако започнем да го четем, става значително по-интересно.
Единиците са свързани с характера и волята и много лесно се забелязват в едно обикновено „Както решиш“. Един човек действително има предвид „както решиш“, а друг го казва, след което следва четирийсетминутно изложение защо твоето решение е погрешно. Колкото повече единици има, толкова по-силно обикновено е желанието човек сам да определя посоката си и да защитава решенията си.
Двойките се свързват с енергията. Това е разликата между човека, който след работа се прибира с мисълта „Никой да не ми говори до утре“, и онзи, който в шест вечерта пита: „А после къде отиваме?“. Повече двойки традиционно се тълкуват като по-голям енергиен ресурс, макар че и най-добрият ресурс може да бъде похарчен великолепно за неща, които изобщо не са били в плана.
Тройките разказват за любопитството, знанието и начина, по който учиш. Един човек първо чете упътването, друг го отваря едва след като вече е сглобил шкафа и са останали три винта. И двамата могат да стигнат до резултат, просто пътят дотам е различен.
Четворките се свързват с физическия ресурс и отношението към тялото. В нумерологията те се разглеждат като част от естествения запас от сили, но квадратът не може да каже дали човек е здрав, нито да замести медицинска оценка. По-интересният въпрос е доколко естествено усещаш границите на собствения си ресурс и дали спираш навреме, или разбираш, че си прекалил(а) едва когато организмът вече е подал официално възражение.
Петиците са свързани с логиката и способността да свързваш причините с последствията. Това е онова „Ако направим това, после ще стане онова“, което при някои хора идва почти автоматично. Друг първо прави нещото, после вижда какво е станало и накрая заключава: „Добре, следващия път няма да го правя така.“ И това също е начин човек да се научи.
Шестиците се отнасят до труда, практичността и отношението към повтарящата се работа. Има хора, които виждат десет еднакви задачи и просто започват от първата. Има и такива, които ги гледат известно време, правят си кафе, пренареждат бюрото и решават, че преди задачите е изключително важно да проверят нещо, което чак от март чака да бъде проверено.
Седмиците традиционно се свързват с късмета и онези ситуации, в които нещо сякаш идва точно навреме. Обаждаш се в последния момент и се оказва, че току-що се е освободило място. Срещаш човек случайно и от разговора излиза възможност, която изобщо не си търсил(а). Човек със седмици пак трябва да стане от дивана, защото съдбата не доставя всичко с куриер. В системата седмиците показват доколко често обстоятелствата сякаш му подават ръка.
Осмиците са свързани с отговорността и чувството за дълг. „Обещах“ за един човек означава „ще се постарая“, а за друг означава, че дори вече да съжалява, да вали сняг и да има температура, той пак ще се появи в 8:30, защото е казал, че ще бъде там.
Деветките са свързани с паметта и възприемането на информация. Повече деветки могат да дадат много силна памет, но това не гарантира, че винаги ще знаеш къде си оставил(а) ключовете. Напълно възможно е да търсиш телефона си десет минути и едновременно да помниш дума по дума какво ти е казал някой през лятото на 2017 година, включително паузата преди последното изречение.
Именно затова броят има значение. Една цифра показва темата, но повторенията ѝ показват колко силно е изразена тя.
При малко единици човек по-лесно се съобразява и отстъпва. Това може да е чудесно качество, докато една вечер не се чуеш да казваш „Няма проблем, както искате“, а след два часа да обясняваш вкъщи подробно защо всъщност е имало проблем и изобщо не си искал(а) така.
При повече единици волята става по-силна. В нашия пример имаме 1111 — човек, който трудно се отказва от решение, след като вече го е взел. Ако си постави цел, това е прекрасен двигател. Ако обаче спорът е започнал от въпроса кой маршрут до морето е по-кратък, същата прекрасна воля може да превърне пътуването в научна конференция с карти, километри и доказателствен материал.
Това важи за всяка клетка. Повече двойки могат да дадат силен енергиен ресурс, но човек трябва и да има къде да го насочи. Много деветки могат да дадат прекрасна памет, която също има две лица — помниш онова, което ти трябва, но заедно с него може да пазиш и реплика, която всички останали участници в разговора отдавна са изпратили в забвение.
Празната клетка често притеснява най-много. Виждаш една хубава редица от цифри, после едно голямо нищо и първата мисъл е: „Чудесно. Явно това изобщо го нямам.“
В психоматрицата празната клетка се разглежда по-скоро като качество, което не идва автоматично и често се изгражда чрез опит, навици, среда и съзнателни решения. Именно затова празното място може да се окаже една от най-интересните части на квадрата.
В нашия пример липсват четворка и шестица. Празната четворка традиционно насочва вниманието към физическия ресурс и необходимостта човек съзнателно да се грижи за ритъма си, вместо да приема тялото като служител, който е длъжен да бъде на работа денонощно. Това не е медицинска оценка и от квадрата не могат да се правят заключения за здравето.
Празната шестица се свързва с отношението към труда и рутината. Такъв човек може да върши огромно количество работа, когато вижда смисъл в нея, и едновременно да гледа една купчина еднообразни задачи три дни с надеждата, че междувременно сами ще развият чувство за отговорност.
Празната клетка не означава, че съответното качество липсва завинаги. Много хора развиват именно него изключително силно, защото са го учили съзнателно, вместо да разчитат, че ще се включи от само себе си.
След отделните цифри идват линиите и именно при тях квадратът започва да разказва по-цялостна история. Гледат се редове, колони и диагонали, като различните комбинации традиционно се свързват с целеустременост, семейни отношения, навици, самооценка, отношение към материалния свят, талант, духовност и темперамент.
Линията 1–4–7 се свързва с целеустремеността, 2–5–8 — със семейството, а 3–6–9 — с навиците и устойчивостта. Линията 1–2–3 се разглежда като самооценка, 4–5–6 — като отношение към материалния свят, делника и практичността, а 7–8–9 — като талант. Диагоналите 1–5–9 и 3–5–7 традиционно се свързват съответно с духовността и темперамента.
Да се върнем към нашия човек. В линията 1–2–3 има четири единици, три двойки и една тройка — общо осем цифри. В 4–5–6 има само една петица. Получава се интересна комбинация: силно усещане за себе си и много личен ресурс, а практичната линия е почти празна.
Ако преведем това от езика на таблицата на човешки, разговорът може да звучи така: „Знам точно какво искам.“ „Чудесно, а как ще го направиш?“ „Това е следващият въпрос.“
Именно този следващ въпрос е по-интересен от всяко отделно значение. Как човек с много воля и енергия управлява ежедневието си, ако практичната линия е слаба? Дали започва с огромен заряд и после губи интерес към рутината? Дали печели добре, но организацията на парите е друга история? Дали силната воля компенсира слабата линия, или точно тя кара човека да настоява по начин, който усложнява нещата?
Квадратът показва комбинацията. Животът показва как човек я използва.
Това е причината кратките автоматични описания често да звучат едновременно вярно и недостатъчно. Може да прочетеш „Четири единици — силен характер“ и веднага да се разпознаеш. Само че човек с четири единици, една двойка и една деветка няма да проявява този характер по същия начин като човек с четири единици, три двойки и три деветки.
При единия волята може да е тиха и постоянна. При другия тя върви с огромен енергиен заряд и памет, която пази какво сте решили и кой какво е казал по въпроса през 2017 година. Отделната клетка дава една част от историята, а комбинацията показва как тези части работят заедно.
И точно затова истинският прочит започва там, където отделните описания свършват.
Квадратът показва какви числа присъстват, колко са силни отделните клетки и как изглеждат линиите. Това, което таблицата не знае, е как всичко това се е проявило точно в твоя живот. Не знае как си израснал(а), какво си научил(а), каква работа си избрал(а), какви хора допускаш близо до себе си и какво вече си променил(а).
Затова можеш да видиш една част и веднага да кажеш: „Да, това съм аз“, а на друга да се запиташ защо изобщо не се разпознаваш. И точно второто може да е по-интересно. Дали качеството се проявява по друг начин? Дали си го развил(а) с годините? Дали друга силна клетка го компенсира? Или тази част от метода просто не описва твоя опит?
В стаята „Квадратът на Питагор“ във FatedWays можеш първо да изчислиш своя квадрат и да видиш клетките и силата на линиите. Ако искаш да продължиш отвъд самата таблица, можеш да зададеш конкретен въпрос към своя квадрат, да поставиш до него квадрата на партньор, дете или човек, с когото работиш, или да избереш пълен прочит, при който клетките и линиите се разглеждат като една комбинация.
При прочита за двама става особено любопитно, защото много бързо се вижда защо единият казва: „Хайде да решим сега“, а другият вече двайсет минути разглежда всички възможни варианти. Единият може да има силно изразено качество, което при другия е празно, двамата могат да са много силни на едно и също място или да споделят една и съща празна клетка. Така получаваш още един начин да погледнеш разликите помежду ви, без оценка дали връзката е добра или лоша.
Квадратът на Питагор е нумерологичен метод за самопознание. Той не е научно доказан начин за измерване на характера и не предсказва бъдещето. Най-интересен е като повод да наблюдаваш себе си и да провериш кое от прочита действително разпознаваш в живота си. FatedWays не е свързана с Александър Александров. Тълкуванията в играта са разработени за FatedWays.
Написано от
таролог и хиромант, създател на FatedWays
Повтарящият се сън: защо се връща и какво иска да ти кажеПадане, зъби, изпит, бивш и къща с още една стая: защо сънят се връща и как да го записваш.
Как да пуснеш стар спомен, който още болиПренаписване на спомен чрез въображение: една конкретна сцена, число от 0 до 10 и три въпроса, от които се ражда нов разказ за същото място.
ТЕС: потупване по точки, когато тревогата не минава с мисленеТЕС (EFT) със свои думи: една конкретна ситуация, число от 0 до 10, осем точки по лицето и тялото и същото число отново след кръга.
Тест: кой лунен път ще поеме желанието ти?Четири лунни образа и един избор: какво ще се случи с желанието ти до пълнолунието.