ТЕС: потупване по точки, когато тревогата не минава с мислене

Можеш да си много разумен човек и пак в 23:40 да водиш наум разговор, който ще се състои чак утре. Вече си казал своята реплика поне шест пъти, измислил си три възможни отговора на отсрещната страна и при особено добро представяне си стигнал дори до разговор №2, който още никой не е планирал. Разумът прекрасно знае, че в този момент нищо не се случва, но раменете са почти до ушите, стомахът е свит, дишането е по-плитко и при всяко поглеждане към телефона пак се сещаш. Явно тялото не е присъствало на съвещанието, на което разумът е решил, че въпросът е приключен.

Точно с тази реакция работи ТЕС — техниката за емоционална свобода, позната и като EFT. Методът става популярен чрез Гари Крейг през 90-те години и съчетава насочването на вниманието към конкретен проблем с леко потупване с пръсти по определени точки по лицето и горната част на тялото. На пръв поглед звучи малко необичайно, защото човек очаква тревогата да се решава с мислене, разговор или поне с кафе, а някой му предлага да потупва веждата си и да говори на глас. Самото упражнение обаче е съвсем просто и най-важното е, че не изисква да убеждаваш себе си в нещо, което в този момент изобщо не чувстваш.

Какво всъщност правиш

Започваш с една конкретна ситуация, защото „Искам да оправя живота си“ е прекрасна амбиция, но е малко голяма за три минути. Може утре да трябва да говориш с шефа и само при мисълта за разговора да усещаш напрежение в гърлото. Може да си получил съобщение от някого и още да не искаш да го отвориш. А може някой да е казал една реплика миналата седмица, вероятно вече отдавна да я е забравил, докато ти още водиш съдебния процес в главата си, с обвинение, защита и заключителна пледоария.

Колкото по-конкретно назовеш случващото се, толкова по-лесно ще проследиш собствената си реакция. Затова, преди да започнеш, си задаваш един прост въпрос: „Когато мисля за това сега, колко силна е реакцията ми от 0 до 10?“ Нулата означава, че можеш да мислиш за ситуацията и почти нищо не се променя в теб, а десет — че реакцията е много силна и ти е трудно да останеш с нея. Не търсиш правилното число и не правиш счетоводство на чувствата си. Ако първото, което ти идва, е 7, започваш от 7. След няколко минути ще се върнеш към същия въпрос и точно тогава това число ще стане интересно.

Първата фраза

Преди същинския кръг потупваш леко с два-три пръста по външния ръб на дланта и три пъти казваш фраза, свързана с конкретната ситуация. Например: „Въпреки че се напрягам, когато мисля за утрешния разговор с шефа, приемам себе си и начина, по който се чувствам сега.“ Не е нужно изречението да е красиво и дори е по-добре да не звучи като нещо, отпечатано върху чаша за позитивно мислене. Ако истинското ти усещане е „Ужасно ме е яд, че пак трябва аз да започвам този разговор“, именно това е по-важното изречение, защото описва какво действително се случва в теб.

Точките на потупване

След настройката минаваш последователно през осем точки — началото на веждата, отстрани на окото, под окото, под носа, под долната устна, около ключицата, под мишницата и темето. На всяка потупваш леко с върховете на пръстите и казваш кратка фраза, свързана със същата ситуация. Може да започнеш с „Утрешният разговор“, след това да минеш през „Това напрежение в гърлото“, „Страх ме е как ще реагира“ или „Пак си представям какво ще каже“. Фразите се сменят, но темата остава същата.

Идеята не е да убеждаваш себе си, че всичко е прекрасно, докато вътрешно ти се иска да избягаш през прозореца. Ако си притеснен, казваш, че си притеснен. Ако си ядосан, назоваваш яда. Ако се страхуваш какво ще чуеш, работиш с този страх, вместо да си повтаряш колко си щастлив, уверен и сияен. В ТЕС има много повече смисъл да започнеш от онова, което действително е вярно за теб в момента.

А после пак идва числото

След един кръг спираш, оставяш дишането да си върви нормално и отново си представяш същата ситуация. Ако преди реакцията е била 7, питаш себе си колко е сега. Може да е 5, може да е 3, а може да е пак 7, като и последният вариант има какво да ти покаже. Често започваме с едно изречение, а по време на кръга разбираме, че истинската реакция е свързана с нещо малко по-различно.

„Страх ме е от разговора“ например може да се превърне в „Всъщност съм бесен, защото миналия път изобщо не ме изслуша“. „Притеснявам се дали ще получа работата“ може да отведе до много по-точното „Ами ако пак ме отхвърлят?“. Тогава вече имаш друго изречение и можеш да направиш следващия кръг с него. Не е необходимо още в първата минута да си открил всички пластове на реакцията си. Един кръг може просто да ти помогне да назовеш по-точно онова, което до този момент си наричал общо „тревога“.

А ако ти се прозява?

Ако по време на кръга ти се прозява, просто се прозяваш. Може да въздъхнеш по-дълбоко, да усетиш отпускане в раменете, да ти стане топло, да ти се доплаче или изведнъж да се сетиш за нещо, което досега изобщо не си свързвал със ситуацията. Може да няма и никакъв специален ефект, освен че при повторната оценка забелязваш промяна. Не чакаш камбанен звън, бяла светлина и Вселената лично да потвърди, че кръгът е приключил. Връщаш се към същата ситуация и проверяваш как реагираш сега.

Защо чуждата фраза невинаги е твоята

Ако потърсиш ТЕС в интернет, ще намериш безброй готови кръгове за любов, пари, страх, увереност, работа и вероятно още двайсет теми, за които дори не си подозирал, че трябва да се тревожиш. Само че общото „Въпреки че изпитвам тревога за бъдещето…“ може да няма почти нищо общо с онова, което се случва с теб.

Твоето изречение може да бъде „В петък трябва да платя тази сметка и не знам откъде ще взема парите“, „Той прочете съобщението ми и не отговори“ или „След два часа трябва да вляза в кабинета и още от сутринта мисля какво ще чуя“. Това вече е конкретната ситуация, която предизвиква реакцията ти. Когато след кръга отново си представиш същото нещо, много по-лесно можеш да забележиш дали нещо се е променило, вместо да се опитваш да измериш дали изобщо се тревожиш „за бъдещето“ по-малко.

Как е направено във FatedWays

В стаята „Потупването“ не е нужно да помниш последователността на точките, нито да измисляш подходящи фрази, докато едновременно потупваш лицето си и се чудиш коя беше следващата точка. Разказваш със свои думи какво се случва и отбелязваш колко силна е реакцията ти от 0 до 10. От твоя разказ се създават личната настройка и фразите за кръга, така че да работиш със своята ситуация, вместо с общ текст, който би могъл да принадлежи на всеки.

След това просто следваш екрана — виждаш коя точка е на ред, потупваш и казваш фразата. Когато кръгът приключи, отново оценяваш същата ситуация и виждаш двете числа едно до друго. Ако си започнал със 7 и след кръга си на 4, разликата се вижда веднага. Ако си още на 7, можеш да се върнеш към онова, което се е появило по време на кръга, и да продължиш с по-точно изречение. Следващите кръгове по същата ситуация са свободни, защото един кръг невинаги е цялата история, а ако след няколко дни решиш да се върнеш към същата тема, тя е запазена и не започваш от бял лист.

А ако по време на кръга изплува стара случка — онзи път в училище, разговор отпреди десет години, думи, които още помниш дословно, — за нея има отделна стая, „Сцената“. Там работиш с един конкретен спомен: минаваш кръговете по него, а после от твоите отговори се създава нов разказ за същото място.

За какво бих използвала ТЕС

Аз бих използвала ТЕС за онзи разговор, който репетирам още от закуската, за напрежението преди изпит, интервю или среща, за съобщението, което съм прочела пет пъти и всеки път успявам да се ядосам отначало, или за скарването от вчера, което формално е приключило, но в главата ми явно вече е получило втори сезон. С други думи — за конкретна ситуация, при която разумът вече е казал всичко, което има да казва, но тялото още реагира така, сякаш разговорът продължава.

ТЕС не е медицинско или психотерапевтично лечение и не заменя помощта на лекар или специалист. Ако тревожността е силна, продължава дълго, има повтарящи се панически пристъпи, травматични преживявания или усещаш, че ти е трудно да се справяш сам, работата със специалист е по-подходящият път. За онова конкретно нещо обаче, което от сутринта се връща в мислите ти, можеш да направиш един малък експеримент: дай му число, мини един кръг и после се върни към същата ситуация.

Колко е сега?